Когато срещнеш Вио за пръв път, може и да се изненадаш как това крехко и фино същество води един от най-добрите виняса флоу класове по йога в София. И в този смисъл – тя е олицетворение на йога, защото силата никога не е отвън, а вътре. Днес се срещаме с Вио виртуално, за да си говорим за личните ѝ ритуали и практики, предизвикателствата, които среща на постелката, мъжете влизат ли все по-често в залата за йога и къде можем да практикуваме с нея онлайн тези дни.

Приятно четене.

Вио, намираме се в смутно и тревожно време. Ти как се справяш с това?

От лична гледна точка за мен тази ситуация дойде в перфектния момент, защото аз бях наистина изтощена и имах нужда да забавя темпото и да си дам почивка. Сега се възползвам максимално като удължих времето за собствената си практика, която страдаше от постоянната ми заетост, радвам се на тишината и като цяло правя вкъщи всичко онова, за което все не ми оставаше време. Оценявам момента.

Това не е време за съпротивление, а време за наблюдение, осъзнаване и приемане за всички нас.

В този ред на мисли – какъв е твоят всекидневен ритуал, как започва денят ти? Как свършва?

Сутрин започвам с внимание към дишането си. Правя си лична Пранаяма практика, която ми е дадена от учителя ми и е съобразена с моето състояние в момента. А денят приключва със задължителни 30 страници от настоящата книга и медитация с друг учител, когото смятам за авторитет – Елена Брауър.

Кога и откъде започна твоят път към йога, откъде премина и къде те води?

Пътят ми започна още преди тийнейджърството, когато ми помогна да се справя със своята напрегнатост и тревожност.
Премина през валидацията и доверието в очите на хората, които се връщаха в класовете ми, моята наивност и няколко сблъсъка в света на йога бизнеса. А сега ме води към нещо все още неясно за мен. Усещам някакъв порив за промяна и веднага щом разгадая сигналите, ще споделя.

Кой е твоят първи учител/гуру?

За свои първи учители считам Юлия Савова и Тревор Хоукинс, които и до ден-днешен чувствам като свои ментори и дори приятели. Оставам им вечно благодарна.

Как избра да преподаваш точно в това направление на йога и защо?

Във виняса флоу открих онази свобода на себеизразяването чрез движение, от която имах нужда. Тази практика може да съчетае всичко необходимо –

елегантност и лекота, логика и интуиция, физическа сила, издръжливост и устойчивост, но и дълбочина в емоционален аспект.

А съобразена и с биомеханиката на човешкото тяло и енергийната стойност на Асаните, един виняса клас може да бъде същинска магия. Това е причината все още да се придържам към флуидността и свободата, която този подход ми дава, и като преподавател, и като практикуващ.

Какви предизвикателства срещаш на постелката?

Доскоро най-голямото предизвикателство беше да приема, че личната ми практика не е това, което беше. Неща, които преди работеха за тялото ми, вече не ми дават същите ползи и удовлетворение. Онова, което преди ми беше интересно, сега не ме вълнува по същия начин. Интензитетът, който търся в йога вече е различен. Тази вътрешна борба продължи дълго, докато накрая не се съгласих, че е време романтиката, която някога имах с Асана практиката си, сега да отстъпи пред паузата и неподвижността, в която искам да бъда. Освен това осъзнах, че физически тялото ми има нужда и от друго движение освен Асана и без вина приех, че йога практиката не задоволява напълно нуждите на тялото ми. Като комплимент към нея включих друг тип тренировки и сега се появявам на постелката с още повече любов и преклонение.

А извън нея?

А извън постелката ме предизвикват човешки действия, които не произлизат от уважението и вниманието към другите.
Предизвикателство е и да приема и това, в което сме превърнали йога напоследък. Това, че тя е толкова разпространена и достъпна, е чудесно, но все се чудя дали с възникването на все повече студиа и преподаватели не губим чистотата и дълбочината на практиката. Надявам се да не е така.

Кое е най-трудното, когато влезеш в студиото да преподаваш?

Най-трудното е първоначалното свързване с новодошлите в клас. Хората често идват с очаквания и понякога подхождат с недоверие към непознатите учители, но обикновено до края на практиката вече са малко по-отворени и възприемчиви.

Понякога балансирането на енергията в залата също не е лесно.

Има дни, в които тя е просто тежка или разпиляна и от мен зависи събирането и насочването й в градивна посока. В повечето случаи се справям.

Какво би искала да кажеш на своите ученици в контекста на сегашния момент, но и по принцип? Препоръки за грижа към ума и душата, начин на хранене…

Бих искала да им напомня, че неподвижността и присъствието в ума са също толкова необходими, колкото движението. Нека не разпиляваме вниманието си точно сега. Нека почувстваме какво ни се случва, как го преживяваме и къде искаме да бъдем след това. Нека поне сега да не бягаме от себе си. Препоръчвам приоритет да бъдат дъхът, тишината и покоят, но добре балансирани с приятни разговори с близките, хубава музика, пеене и танци. Всичко това лекува.

Ти си един от преподавателите в София, които организират ритрийти на екзотични дестинации. Имаш ли такъв, който се отличава в спомените ти, кой е той и защо?

Всичките ритрийти са толкова различни, цветни и поучителни. Може би последните няколко са ми “любими”, защото с опита идва увереността, а с нея идва и лекотата на преживяването. Иначе на сърце ми е Кох Пханган в Тайланд. Тази година трябваше да се върнем за трети път на този остров, но заради глобалните събития се наложи да отменим пътуването.

Как балансираш чакрите си?

Напоследък времето и вниманието ми бяха насочени повече към баланса в другите и моят остана на заден план, за което тялото веднага сигнализира.
Накратко казано –

ако човек познава природните елементи, той с лекота ще може да балансира и енергийните си центрове.

Това са земя, вода, огън, въздух и етер (по чакрите отгоре надолу). Когато наблюдаваме и познаваме добре себе си, е много лесно да разпознаваме промените и нуждите и да сме наясно кой елемент е излязъл извън баланс и съответно за кой енергиен център трябва да се погрижим. Тази грижа се случва не само с практики, но и с малки ежедневни решения.

Много мъже се страхуват да стъпят на постелката на йога, било „женско“. Какво е твоето мнение?

В моите класове идват доста мъже и смея да кажа, че са изключително фокусирани и отдадени. А ако все пак някой се страхува, е добре да се информира, да си вземе приятел за подкрепа и да пробва с практика, която със сигурност не е насочена единствено към жените, защото има и такива.

В началото на тази година ти проведе два уъркшопа на тема ямите и ниями в йога. Имаш ли си “твой“ принцип, кой е той и защо?

По-скоро бих определила принципите като “лесни” и “трудни” за изпълнение. Например Тапас (дисциплина) винаги ми е бил най-труден за следване, но продължавам да се боря със себе си и не забравям, че е наложително да го прилагам в дните си.
Докато Свадхяя (самоизследване) е водещ принцип при мен.

Когато практикуваш наблюдение над себе си, можеш да осъзнаеш какво се крие зад всеки страх, желание и действие спрямо околните.

Това наистина може да те преобърне.

Сега целия свят се ориентира да е онлайн. Къде могат да те открият твоите последователи и какво можем да очакваме от каналите ти, планираш ли онлайн семинари, уъркшопи, класове по йога?

Много бих искала в това време хората да имат време и насаме, затова ще се постарая присъствието ми онлайн да е ненатрапчиво и да не се възползвам от ситуацията за лично популяризиране.
Разбира се, старая се да съм от помощ и на разположение за всеки, който има нужда. Ще се появявам веднъж седмично в профила ми в Инстаграм (@violetaflows) с медитация или друга успокояваща практика на живо.
А няколко по-интензивни физически практики с мен можете да откриете на www.yogavibe.online и скоро в Youtube канала на студио Yoga Vibe.

Какво е вътре в един ашрам, чети тук.

Още от същото: интервю с Нели Леви – Майтрей

Още идеи какво да правиш вкъщи, освен йога има тук.