На Буда са думите, че когато си готов, учителят сам идва. Усетих дълбините на йога преди две-три години през една майска вечер в Сантоша, когато попаднах в практика на Нели Леви – Майтрей, духовен учител на мнозина.

Трудно е да я опише човек – присъствието ѝ, енергията ѝ. В нея има чистота, каквато притежава невинно дете.

В същото време Майтрей носи топлината, която се открива само в майчината ласка, способна да успокои и излекува всичко лошо, когато отдавна вече не си дете, но си дошъл разплакан на прага ѝ.

Вътрешният ѝ свят е изписан по спокойното лице, умерените движения и нежността, която я обгръща като аура, толкова осезаема, че почти може да бъде докосната.

Дълго време почитах Майтрей от разстояние, изпълнена с благодарност, че я има. В месеца на куража (част от практиките ѝ по интегрална йога), аз го събрах и я помолих да ми даде това интервю. Чаках дълго, за което се изисква друго качество – търпение. На което тя също ме научи.

Сантоша тази година ще направи 5, как се роди тя? Как ви срещна съдбата с Нитя (Нина Сотирова, съдружник, бел.ред.)?

С Нина се срещнахме в мой час – мога да кажа, че беше много дисциплинирана ученичка, а след време се превърна в мой приятел и съдружник. Идеята за наше йога студио беше нейна, упорито настояваше, за което съм ѝ благодарна! Винаги съм вярвала, че един ден ще се случи, и се случи в правилния момент на правилното място. От броени дни е отворено новото пространство Сантоша в Лозенец (бившето betahaus). Заповядайте!

Кръстили сте студиото на една от ниямите – „Сантоша“, което означава доволство. Защо избрахте именно това име?

Не сме избирали ние името! Бях говорила със Свами Шивамурти*, че планираме да отворим наше студио, и бях попитaла дали може да ни даде име. Получихме Сантоша! Когато Гуру ти даде име, това е благословия, не просто име. Значението на Сантоша е много силно! Сантоша е чувство на вътрешно задоволство, на приемане независимо от обстоятелствата. Ние непрекъснато променяме настроението си според ситуациите, хората около нас, успехите и спадовете. Сантоша е благодарност и вяра, че всичко, което се случва в живота ни, е за наше добро.

На чия земя си усещала най-силна енергия? Имаш ли си любимо място на тази планета, кое е то и защо?

Посещавам ашрамите в Индия и в Гърция всяка година, защото много обичам да уча и да бъда с учителите си, това е време за мен самата. Учителят е много важен, едновременно е вдъхновение, но и коректор. А да имаш възможността да си близо до Гуру е безценна.

Благодарна съм, че мога да пътувам много и да опознавам различни места. Всяко едно от местата, на които съм била, е свързано с определени хора, природа, с историята на самото място и има различно въздействие. Най-силни усещания обаче съм имала в няколко храма в Индия, както и в ашрамите на традицията, която следвам, при Гал Вихара в Шри Ланка, в Бали, особено в една пещера на Ганеша, както и всеки път, когато съм близо до море, океан, както и до любимите ми хора.

Кой е твоят първи учител/гуру? Ако не първи, то такъв, който неизменно е оставил следа в духовния ти път?

Майка ми!

„Самадхи“ съществува ли?

Вярвам, че да. Всеки път, когато заспиваме, сме близо до Самадхи.

Йога става все по-масова в западния свят, какво би казала на хората, които си мислят, че йога е само на постелката, в студиото, за час и половина на ден?

За по-голямата част от хората йога си остава практика за час и половина на постелката в студиото. Дори често чувам да я наричат „тренировка“ (в т.ч. и някои инструктори). Дори и за час и половина, ако е редовен ученикът, се случват промени.

Но да превърнеш йога в начин на живот, се изисква дисциплина и осъзнаване. Да живееш йога означава да се грижиш за петте аспекта на личността си – физически, емоционален, ментален, психичен и духовен. В повечето случаи хората покриват донякъде физическия аспект, това е и често причината да наричат практиката тренировка. Йогийският начин на живот изисква дисциплина, а хората не обичат дисциплината. Когато се налага да направят нещо, те намират хиляди оправдания да не го направят. Щастлива съм обаче да виждам все повече хора в часовете ми, които да пренасят ученията, знанията и опитността от постелката в живота си. Да развиват добродетели, да помагат, да споделят, да вдъхновяват и да предават страстта напред!

Какво би казала на родителите, които се чудят на какво да запишат децата си? С какво йога е полезна за всеки подрастващ човек?

Йога в детската възраст може да се комбинира с различни други занимания – спортни или артистични. Помага за развиване на физическа култура, координация, концентрация, уважение към личността и другите, самоувереност, учи на релаксация и не на последно място помага на децата да разпознават и изразяват емоциите си.

От 10 години преподавам йога на деца в детска градина и много от децата са записани и на други спортове. Непрекъснато споделят с мен как по време на загряване правят упражнения от йога. От опит виждам, че за тях йога е интересна до към 12-ата година. След това правят пауза и на 17–18 години интересът отново се връща.

Какъв съвет би дала на хората, които все нямат време, за да минават през всекидневието с лекота и да балансират умерено сред всичко, което ни заобикаля?

Времето е продукт на нашия ум. Умът обича да е зает и ангажиран с различни неща, затова и за тялото е съвсем естествено да се движи. Когато човек се научи да успокоява ума, нещата започват да се променят. Когато се научим да наблюдаваме ума си и да бъдем свидетели на това, което се случва около нас, създаваме едно пространство, което ни позволява да действаме с повече мъдрост и с по-малко страхове. За повече баланс и лекота бих препоръчала приоритизиране на задълженията, непривързаност към крайния резултат, поне един час на ден да се прекарва в мълчание и йога нидра.

Ашрамът в душата ли е, или е извън нас?

Ашрамът е място, което е свързано с Гуру, с духовен учител, където човек може да се презареди и събуди, да учи и чисти. Днес има много ашрами по света, голяма част от които приличат повече на хотели, отколкото на ашрами. В истинските ашрами хората спазват определен ред, режим, програма и карма йога. Храната и условията са аскетични, има уважение и дисциплина. Ашрамът е място извън нас, но когато човек веднъж го посети, остава завинаги в него.

*Свами Шивамурти е посветена в ордена на Дашнами саняса (Сарасвати) от свами Сатянанда. През 1984 г. свами Шивамурти създава ашрамът Сатянандашрам Хелас в покрайнините на селцето Пеяния (източно от Атина), за да се предостави място, на което хората да водят йогийски начин на живот.