С Юли Спасов се запознахме преди години в кино „Влайкова“. Първото ми впечатление за него бе непоклатимата воля и желание да създава нещо и то да се случва. Отличителното при него е осъзнатостта и разбирането в същината на суровия реализъм. Благодарение пък на своята будност движи енергията и изважда късото кино с история отсам и отвъд. Освен за софийската публика Юли се бори срещу посредствеността и масовата култура, представяйки ни най-фино късо кино от цял свят. Със страст, способна да породи завист в по-бедна душа. Само нещо, създадено с много любов, може да се получи така, както му се получава „Кинематограф“ – формат събития за късометражно кино, подчинени на различни концепции и със все по-любопитни дестинации. Срещаме се  на хижа „Амбарица“, където е поредното им събитие. Сядаме с по кафе в леко мъглявата утрин, аз – сънена, той – винаги буден. Пред нас са само светлозелените върхове на боровете, а ние се потапяме в разговор, докато хижарското конче Борко чака търпеливо своите мекици…

Как се роди идеята за „Kинематограф“?

Моят личен мотив е самото кино, обичам го. Учих режисура във Франция и в НБУ по една година, а като се върнах, основах „Кинематограф“. Почти неусетно създадох сайт за представяне на филми с идеята,  че дотогава нямаше такава платформа в България и дори в световен план имаше малко подобни сайтове. И то хем е от любов към филмите, хем от малко протестно чувство, че уж сме в съвремието – технологии, пари навсякъде, а се оказва, че е много трудно да направиш филм и да намериш подкрепа за него, особено в България.

А защо избра именно късометражните?

Късото кино е нишата, която липсваше. Пълнометражното кино само като отвориш един торент тракер – всичко има в него. Като отидеш на кино, всичко има. Късото кино се оказа нещо много интересно – колкото повече гледам филми, толкова повече си казвам „какво става тук?“.

По-съдържателни някак, по-концентрирани, сякаш за тези  10 минути възприемаш цялата идея. Може би не толкова смляна, а остава и за теб интерпретацията.

Ние стигнахме до следния извод – зрителят е по-активен, когато гледа късометражен филм, и по-пасивен, когато гледа пълнометражен. Пълнометражният филм е цял един свят, в който минаваш и след това той оставя следи… Късото кино откроява първо човешките истории, защото пълнометражният филм е повече вселена, той е много истории. Късият филм е една история и тя ти се поднася за толкова кратко време, че ти не можеш да се умориш и филмът свършва точно както не желаеш да свърши. И това е перфектната буря, перфектната комбинация за буря в ума ти.

Няма как да не те попитам дали си имаш фаворит сред филмите и сред режисьорите.

От късометражните фаворитите са много. Всеки ден се откроява различен, трудно е да кажеш кой е пиковият филм, защото всеки е много различен. Испанските късометражни филми са много интересни. Испанците за мен правят едни от най-изпипаните и най-майсторските къси филми. Там има една мисъл в много пластове и винаги успяват да ги съчетаят и да не изпуснат нито един пласт от контрол. Нещо, което е много трудно. Конкретен филм се сещам – Дени Вилньов. Той е много известен режисьор, канадец, който направи next floor.

Спомена, че цяло лято ще се гледа българско късо кино…

Цяло лято ще се гледа само българско късо кино, да. Най-накрая успяхме да съберем една много силна селекция от последните няколко месеца. Все филми, които са правени последните няколко години. Един от тях има 66 световни награди, друг има над 30. И двата филма са свързани с един човек – това е Тома Вашаров. Той е режисьор на „На червено“ и продуцент на „Как да надебелеем здравословно“. Вторият филм има над 60 награди, първият има над 30. Една скоба искам да отворя – с цялото ми уважение, за „На червено“ нито една медия не каза нищо.

Защо избра „Амбарица“ за това събитие?

Опитваме се да изкараме късото кино на обичайни и необичайни места. Отношението на хижарите тук  (на „Амбарица“, бел. ред.) е страхотно и сметнахме, че искаме да подкрепим дори като сигнал, че това място се ръководи добре и е успешно. Място, което е възстановено за 5 години от Ема Гатева и от всички доброволци, които тя и доста други хора се организираха в продължение на години. За мен това е един уникален подвиг за цялата страна, който рядко се случва в такъв мащаб – хиляди хора са минали оттук и в момента тази хижа е в топ 5 на България. Доколкото чух за посещаемостта, може и да е спекулативно, но знам, че тази хижа определено се издигна доста нагоре по класациите по много параграфи.

Дали си мислил по-мащабно, за фестивал за късометражно кино например? Какво сте планирали за тази година?

Много планини. Много площади.  Открито кино. Това лято сме на най-големите фестивали, сред които WakeUp, Капана, Беглика, Fun Навън в Трявна, ще предоставим филми на летни кина във Варна,  Банкя,  Пловдив, отделно лятно кино в парка ще се организира с подкрепата на Пловдив 2019. Тази кампания ще пропътува много километри и ще бъде видяна от много хора.

На какво се дължи според теб масовото негативно отношение към българското кино? Има и позитивно, но благодарение на определени представители е провокирано  мнението, че след  89-а почти не е правен хубав български филм.

Ще дам един пример – за колко комедии след 89-а можеш да се сетиш? Аз мога да се сетя за една – „Мисия Лондон“. С всичките критики към този филм той все пак беше успешна комедия, при това успешна и навън. Но това, колкото и да звучи в страни от фокуса на отговора, всъщност е много важно. Ние не снимаме комедии. Това е част от отговора. Тоест киното го взехме за някакво място, на което има едни режисьори, които се опитват цялата мъдрост, до която са стигнали, да я сложат в един филм. Тоест има една роля на киното, която може би за зрителите понякога малко тежи. Също така е място, където само се решават социални проблеми. В крайна сметка мястото за решаване на социални проблеми е парламентът. Киното трябва да бъде и удоволствие, и размисъл, да погали душата, нежни филми също се правят, филми за деца.

Защо има смисъл да го правиш? Ясно е, че се бориш много, за да се случват тези неща, че прескачаш препятствия, но важното е, че го правиш.

Смисълът на целия проект Кинематограф е много далеч отвъд кино показ. Чрез този проект започнахме да си задаваме фундаментални въпроси – защо нещо става известно, защо друго, което може би е ценно и смислено, не може да стане. Как точно информацията тече в обществото? Как филмите могат да събудят хората към действие? Всъщност раздвижването, което наблюдаваме около проекта, е в няколко посоки и късото кино отива по-надалеч. То поставя въпроса, какъв е смисълът да гледаме едно нещо или друго, защо е по-добре гледаме това вместо друго? Защото досега този избор като че ли го нямаше. Имаш избор – или отиваш на кино, или пускаш телевизия и каквото ти бъде предоставено, това ще гледаш. Интернет разчупи това нещо, появиха се много опции. Еволюционният път на интернет, ние сме част от този път, защото интернет даде свобода, но в същото време няма смисъл от тази свобода, след като ти трябва да извадиш тонове безполезна информация, за да намериш най-ценното. Това е следващата еволюционност. И сега идва нашата роля – ние влагаме тази енергия да отсеем най-доброто и да го предоставим редом до телевизора, редом до масовото американско кино. Да има избор. И още нещо важно – нашият проект представя филми от над 60 държави. Уникално културно разнообразие, за което много хора казаха, че досега не са имали досег до такова нещо. Всеки може да намери нещо там. Късото кино се явява и много хубав подарък за твой близък понякога. Можеш само един филм да му пратиш  и той да се окаже ключов…

Повече смислено кино, може да намерите ТУК.

снимки: Vanyo Photography